Интернетът е голяма работа, за сетен път се убеждавам в това :))))))))))), може да си стоиш в къщи и да си дремеш сам и същевременно може и целият свят да дреме заедно с тебе. Може да си се влюбваш в разни хора ( разни снимки) , да им се радваш, без изобщо те да забелязват за твоята емоция, а такива които не ти харесват ,просто даваш delite и продължаваш напред.
Много хора споделят своите емоции с глобалната мрежа и качват ли качват преживяванията си, после ги трият и после пак така...........и докато свят светува и интернет царува. Къде обаче остава човечеца в това глобално пространство, нима за да общуваш "пълноценно" ти трябва компютър, кабел,рутер и здрави пръсти да щракаш по клавиатурата, това ли е днешната реалност? Няма вече нужда да каниш гадже на сладкарница - прати и тортичка във facebook , хем ще ти е по-лесно,хем и по-евтино и спестяваш време, в което трябва да гледаш как тя сладко похапва..........А когато говорим за празници - малиииииииии кеф, хем има опция в която показва датата на рожденния ден( и си спестяваш мрънкането ,защо го пропусна) и няма нужда да ходиш да избираш цветя, подаръци - пращаш онлайн букета и готово ( и всички са доволни).
Чудя се само,какво ли ще стане ако токът спре и аварията продължи 2-3 дни и човечецът няма достъп до глобалната мрежа? Може би ще настъпи известен дисконфорт - вид глобалодепресия! И тогава какво - трябва да си размърдаш задника, да се срещаш с хора( очи в очи) ,да разговаряш с тях,пък недай си боже стане на празника на любимата -трябва и живи цветя да се купуват и тя стана една :))))))))))). Искренно много се радвам, когато срещам хора по улиците и това е нещо, доказателство че човешката раса все още може да ходи и използва рационално краката си,а не крачи някъде по кабела :)))) . Един ден и това може да стане! Някакси и романтиката в писмата изчезна - едно време,чакахме пощалъона с нетърпение да дойде и да донесе вест,сега нищо не чакаш, всичко е ясно - буквите са равни,правилно подредени, не личи краснописа, няма едентичност, няма нищо........
Цялото това стълкновение от мисли днес ми доиде, не внезапно, всичко си има причина, замислих се колко глобални маняци има около мен, хора които дори не излизат от домовете си, не ходят да пазаруват(пазаруват онлайн), не ходят на кито(гледат си го в къщи),не се срещат с приятели(срещат се онлайн),не работят(работят онлайн),нямат приятелки/приятели(имат онлайн),не излизат на разходки(разхождат се онлайн). Имам няколко от тях! И се замислям друго - те приятели ли са ми - хора които не виждам(виждам онлайн), хора с които не общувам(общувам онлайн),хора от които не получавам цветя по празници(получавам онлайн), какви са те - снимчица на някой,който ми е "приятел" и при нужда от помощ ще ми "помогне" - да ,може би (онлайн).
И пак казвам - интернетът е голяма работа,може да си дрънкам куп глупости и куп хорица да ги четът и ако някой нещо ме ядоса и не мога в пряка реч да се защитя - delite и готово..................
Няма коментари:
Публикуване на коментар