Приятел в нужда - жив дявол!

Приятелството означава междуличностна връзка, която се изразява в поведение на сътрудничество и подкрепа,взаимно разбиране, уважение и привличане, както и прояви на помощ в случай на нужда или на криза. Приятелите са хора, които взаимно се радват на компанията си и проявяват лоялност един към друг, помагат си в трудни моменти, обменят съвети и си връщат един на друг жестовете. За някои хора приятелството означава и просто доверието, че другия няма да ти навреди. Ценностите, които човек открива в приятелството си си с други хора, често са резултат от това, което те демонстрират като редовно поведение. Една от най-известните фрази за приятелството е казал Аристотел " Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела"

И любовта е вид приятелство, когато мъжа и жената вървят в една посока, помагат си в трудни моменти и могат да разчитат един на друг и не е важно колко често казваш думата "обичам те", а колко често показваш,че човекът до теб е истински значим, също така фразата " не ти е приятел онзи който ти бърше сълзите, а този който не те кара да плачеш" звучи като клише, но все пак разкрива що е то това приятелство.

За съжаление има много "приятели", които ти бършат сълзите,след като преди това са те разплакали и дори им доставя неистово удоволствие да се надсмиват над жалката ти съдба. Има и много "приятели" ,за които ти би дал живота си, а те дори не биха си мръднали пръста за теб. За съжаление познавам много такива "приятели" , макар че тук процесът става едностранен - единият е приятел, а другият просто ползвател. Единият върши услуги и помага, другият се възползва от тях и не се чувства длъжен за нищо. И ако трябва да ги наречем тези хора - ползватели(егоистично настроени същества,с чувство на превъзходство над всичко и всички) можем да ги причислим към паразитите на обществото, те рано или късно биват премахнати.

По някой път се чудя, как има такива добродушни същества,всеотдайни и услужливи, които вкрайна сметка не получават нищо насреща от "приятелите си" и въпреки това пак са готови на саможертва - мисля да ги нарека донори. И ако приятелството е това донора да дарява безприкословено и безвъзмездно,а ползвателя да взима без да дава, май трябва да се измисли нова дума за този вид приятелски взаимоотношения ,защото думичката приятел вече не звучи актуално.

Виртуален свят-просто потребност или начин на живот!

Интернетът е голяма работа, за сетен път се убеждавам в това :))))))))))), може да си стоиш в къщи и да си дремеш сам и същевременно може и целият свят да дреме заедно с тебе. Може да си се влюбваш в разни хора ( разни снимки) , да им се радваш, без изобщо те да забелязват за твоята емоция, а такива които не ти харесват ,просто даваш delite и продължаваш напред.

Много хора споделят своите емоции с глобалната мрежа и качват ли качват преживяванията си, после ги трият и после пак така...........и докато свят светува и интернет царува. Къде обаче остава човечеца в това глобално пространство, нима за да общуваш "пълноценно" ти трябва компютър, кабел,рутер и здрави пръсти да щракаш по клавиатурата, това ли е днешната реалност? Няма вече нужда да каниш гадже на сладкарница - прати и тортичка във facebook , хем ще ти е по-лесно,хем и по-евтино и спестяваш време, в което трябва да гледаш как тя сладко похапва..........А когато говорим за празници - малиииииииии кеф, хем има опция в която показва датата на рожденния ден( и си спестяваш мрънкането ,защо го пропусна) и няма нужда да ходиш да избираш цветя, подаръци - пращаш онлайн букета и готово ( и всички са доволни).

Чудя се само,какво ли ще стане ако токът спре и аварията продължи 2-3 дни и човечецът няма достъп до глобалната мрежа? Може би ще настъпи известен дисконфорт - вид глобалодепресия! И тогава какво - трябва да си размърдаш задника, да се срещаш с хора( очи в очи) ,да разговаряш с тях,пък недай си боже стане на празника на любимата -трябва и живи цветя да се купуват и тя стана една :))))))))))). Искренно много се радвам, когато срещам хора по улиците и това е нещо, доказателство че човешката раса все още може да ходи и използва рационално краката си,а не крачи някъде по кабела :)))) . Един ден и това може да стане! Някакси и романтиката в писмата изчезна - едно време,чакахме пощалъона с нетърпение да дойде и да донесе вест,сега нищо не чакаш, всичко е ясно - буквите са равни,правилно подредени, не личи краснописа, няма едентичност, няма нищо........

Цялото това стълкновение от мисли днес ми доиде, не внезапно, всичко си има причина, замислих се колко глобални маняци има около мен, хора които дори не излизат от домовете си, не ходят да пазаруват(пазаруват онлайн), не ходят на кито(гледат си го в къщи),не се срещат с приятели(срещат се онлайн),не работят(работят онлайн),нямат приятелки/приятели(имат онлайн),не излизат на разходки(разхождат се онлайн). Имам няколко от тях! И се замислям друго - те приятели ли са ми - хора които не виждам(виждам онлайн), хора с които не общувам(общувам онлайн),хора от които не получавам цветя по празници(получавам онлайн), какви са те - снимчица на някой,който ми е "приятел" и при нужда от помощ ще ми "помогне" - да ,може би (онлайн).

И пак казвам - интернетът е голяма работа,може да си дрънкам куп глупости и куп хорица да ги четът и ако някой нещо ме ядоса и не мога в пряка реч да се защитя - delite и готово..................

Що е то маската ?

Всеки от нас слага маска на лицето си, за да може да я види заобикалящият ни свят. Но какво всъщност представлява тя? Може би прикрива слабите ни места или недостатъците ни или просто е защитен щит, който ни пази от цялата мръсотия на човечеството.

Като всеки бал с маски,вечерта е лъскава, безупречна, парад на суета и изящество, миг, в който можеш да сложиш маската и да избягаш от себе си, да отидеш в един друг(измислен от себе си) свят, свят в който ти,(твоята маска) може да бъде олицетворение на всичко онова,което ти се иска, но не можеш в действителност да бъдеш. Маската ти дава възможност да излъжеш себе си и околните,без това да накърни собствените ти чувства,защото те остават скрити. Криейки се под фълшивото си Аз, можеш да поживееш известно време в опияняващата илюзия за себе си, която си създал и да се радваш на творението си, но като всеки бал с маски идва неминуемо и неговия край, в който светлините блесват, маските се свалят и оставаш само Ти - един напълно непознат персонаж - актъор, който е изиграл безупречно ролята си и на който е време вече да слезне от сцената. Тогава ,някъде там настъпва часът на истината, дали постоянно маската да стои на лицето ти или да бъдеш Ти - самия себе си. Изборът е труден,вечата дилема............"да бъдеш или да не бъдеш".........един актъор в измислен свят или да останеш само Ти - истински,неподправен, гол за света.

Какво печелиш и какво губиш? Поставяйки везните,всеки от нас може ясно да си направи равносметка - какво печеля; илюзия,задоволство,...................А какво всъщност губя - себе си!

Всеки един от нас има право да избира ,дали да се скрие под собствената си маска или да остане себе си!